разкикотили

Речник на българския език

1. разкикотили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разкикотили е производна форма на разкикотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разкикотили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разкикотили е производна форма на разкикотя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).