разкикотил

Речник на българския език

1. разкикотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкикотил е производна форма на разкикотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкикотил — мин. деят. св. прич. м. р.

разкикотил е производна форма на разкикотя (мин. деят. св. прич. м. р.).