разкаяло

Речник на българския език

1. разкаяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкаяло е производна форма на разкая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкаяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкаяло е производна форма на разкая (мин. деят. св. прич. ср. р.).