разкалугерял

Речник на българския език

1. разкалугерял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкалугерял е производна форма на разкалугеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкалугерял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разкалугерял е производна форма на разкалугеря (мин. деят. несв. прич. м. р.).