разкалугерило

Речник на българския език

1. разкалугерило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкалугерило е производна форма на разкалугеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкалугерило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкалугерило е производна форма на разкалугеря (мин. деят. св. прич. ср. р.).