разкалугерили

Речник на българския език

1. разкалугерили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разкалугерили е производна форма на разкалугеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разкалугерили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разкалугерили е производна форма на разкалугеря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).