разкалугерила

Речник на българския език

1. разкалугерила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разкалугерила е производна форма на разкалугеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разкалугерила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разкалугерила е производна форма на разкалугеря (мин. деят. св. прич. ж. р.).