разкалугерил

Речник на българския език

1. разкалугерил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкалугерил е производна форма на разкалугеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкалугерил — мин. деят. св. прич. м. р.

разкалугерил е производна форма на разкалугеря (мин. деят. св. прич. м. р.).