разиграл е

Речник на българския език

1. разиграл е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разиграл е е производна форма на разиграя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разиграл е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разиграл е е производна форма на разиграя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).