разединяло

Речник на българския език

1. разединяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разединяло е производна форма на разединя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разединяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разединяло е производна форма на разединя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).