разединил

Речник на българския език

1. разединил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разединил е производна форма на разединя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разединил — мин. деят. св. прич. м. р.

разединил е производна форма на разединя (мин. деят. св. прич. м. р.).