раздържавил

Речник на българския език

1. раздържавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздържавил е производна форма на раздържавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. раздържавил — мин. деят. св. прич. м. р.

раздържавил е производна форма на раздържавя (мин. деят. св. прич. м. р.).