раздърдорил

Речник на българския език

1. раздърдорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздърдорил е производна форма на раздърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. раздърдорил — мин. деят. св. прич. м. р.

раздърдорил е производна форма на раздърдоря (мин. деят. св. прич. м. р.).