раздъвквало

Речник на българския език

1. раздъвквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздъвквало е производна форма на раздъвквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. раздъвквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздъвквало е производна форма на раздъвквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. раздъвквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

раздъвквало е производна форма на раздъвквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. раздъвквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

раздъвквало е производна форма на раздъвквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).