раздрънчели

Речник на българския език

1. раздрънчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

раздрънчели е производна форма на раздрънча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. раздрънчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

раздрънчели е производна форма на раздрънча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).