раздрънкало

Речник на българския език

1. раздрънкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздрънкало е производна форма на раздрънкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. раздрънкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздрънкало е производна форма на раздрънкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. раздрънкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

раздрънкало е производна форма на раздрънкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. раздрънкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

раздрънкало е производна форма на раздрънкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).