раздрусвал

Речник на българския език

1. раздрусвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздрусвал е производна форма на раздрусвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. раздрусвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздрусвал е производна форма на раздрусвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. раздрусвал — мин. деят. св. прич. м. р.

раздрусвал е производна форма на раздрусвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. раздрусвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

раздрусвал е производна форма на раздрусвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).