раздирел

Речник на българския език

1. раздирел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздирел е производна форма на раздиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. раздирел — мин. деят. несв. прич. м. р.

раздирел е производна форма на раздиря (мин. деят. несв. прич. м. р.).