раздигнало

Речник на българския език

1. раздигнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздигнало е производна форма на раздигна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. раздигнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

раздигнало е производна форма на раздигна (мин. деят. св. прич. ср. р.).