раздигнал

Речник на българския език

1. раздигнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздигнал е производна форма на раздигна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. раздигнал — мин. деят. св. прич. м. р.

раздигнал е производна форма на раздигна (мин. деят. св. прич. м. р.).