разденил

Речник на българския език

1. разденил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разденил е производна форма на разденя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разденил — мин. деят. св. прич. м. р.

разденил е производна форма на разденя (мин. деят. св. прич. м. р.).