раздвояло

Речник на българския език

1. раздвояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздвояло е производна форма на раздвоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. раздвояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

раздвояло е производна форма на раздвоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).