раздвоявал си

Речник на българския език

1. раздвоявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

раздвоявал си е производна форма на раздвоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. раздвоявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

раздвоявал си е производна форма на раздвоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. раздвоявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

раздвоявал си е производна форма на раздвоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).