раздвоявал е

Речник на българския език

1. раздвоявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздвоявал е е производна форма на раздвоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. раздвоявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздвоявал е е производна форма на раздвоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. раздвоявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздвоявал е е производна форма на раздвоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).