раздвоявало

Речник на българския език

1. раздвоявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздвоявало е производна форма на раздвоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. раздвоявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздвоявало е производна форма на раздвоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. раздвоявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

раздвоявало е производна форма на раздвоявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. раздвоявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

раздвоявало е производна форма на раздвоявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).