раздвоявал

Речник на българския език

1. раздвоявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздвоявал е производна форма на раздвоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. раздвоявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздвоявал е производна форма на раздвоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. раздвоявал — мин. деят. св. прич. м. р.

раздвоявал е производна форма на раздвоявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. раздвоявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

раздвоявал е производна форма на раздвоявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).