раздвоил съм

Речник на българския език

1. раздвоил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

раздвоил съм е производна форма на раздвоя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. раздвоил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

раздвоил съм е производна форма на раздвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).