раздвоил си

Речник на българския език

1. раздвоил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

раздвоил си е производна форма на раздвоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. раздвоил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

раздвоил си е производна форма на раздвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).