раздвоил е

Речник на българския език

1. раздвоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздвоил е е производна форма на раздвоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. раздвоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздвоил е е производна форма на раздвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).