раздвоило е

Речник на българския език

1. раздвоило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздвоило е е производна форма на раздвоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. раздвоило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздвоило е е производна форма на раздвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).