раздвоило

Речник на българския език

1. раздвоило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздвоило е производна форма на раздвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. раздвоило — мин. деят. св. прич. ср. р.

раздвоило е производна форма на раздвоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).