раздвоила

Речник на българския език

1. раздвоила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

раздвоила е производна форма на раздвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. раздвоила — мин. деят. св. прич. ж. р.

раздвоила е производна форма на раздвоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).