раздвоил
1.
раздвоил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
раздвоил
е производна форма
на раздвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
раздвоил —
мин. деят. св. прич. м. р.
раздвоил
е производна форма
на раздвоя (мин. деят. св. прич. м. р.).