раздвижил е

Речник на българския език

1. раздвижил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздвижил е е производна форма на раздвижа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. раздвижил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздвижил е е производна форма на раздвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).