раздвижило си

Речник на българския език

1. раздвижило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

раздвижило си е производна форма на раздвижа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. раздвижило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

раздвижило си е производна форма на раздвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).