раздвижило е

Речник на българския език

1. раздвижило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздвижило е е производна форма на раздвижа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. раздвижило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздвижило е е производна форма на раздвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).