раздвижило

Речник на българския език

1. раздвижило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздвижило е производна форма на раздвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. раздвижило — мин. деят. св. прич. ср. р.

раздвижило е производна форма на раздвижа (мин. деят. св. прич. ср. р.).