разгърмял

Речник на българския език

1. разгърмял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгърмял е производна форма на разгърмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разгърмял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгърмял е производна форма на разгърмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разгърмял — мин. деят. св. прич. м. р.

разгърмял е производна форма на разгърмя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разгърмял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разгърмял е производна форма на разгърмя (мин. деят. несв. прич. м. р.).