разгърмели

Речник на българския език

1. разгърмели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разгърмели е производна форма на разгърмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разгърмели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разгърмели е производна форма на разгърмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разгърмели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разгърмели е производна форма на разгърмя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разгърмели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разгърмели е производна форма на разгърмя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).