разгърдил

Речник на българския език

1. разгърдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгърдил е производна форма на разгърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разгърдил — мин. деят. св. прич. м. р.

разгърдил е производна форма на разгърдя (мин. деят. св. прич. м. р.).