разгълчавал

Речник на българския език

1. разгълчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгълчавал е производна форма на разгълчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разгълчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгълчавал е производна форма на разгълчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разгълчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

разгълчавал е производна форма на разгълчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разгълчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разгълчавал е производна форма на разгълчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).