разгромявал си

Речник на българския език

1. разгромявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгромявал си е производна форма на разгромявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разгромявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгромявал си е производна форма на разгромявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разгромявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгромявал си е производна форма на разгромявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).