разгромило

Речник на българския език

1. разгромило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгромило е производна форма на разгромя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разгромило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разгромило е производна форма на разгромя (мин. деят. св. прич. ср. р.).