разграфил е

Речник на българския език

1. разграфил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разграфил е е производна форма на разграфя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разграфил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разграфил е е производна форма на разграфя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).