разграфил

Речник на българския език

1. разграфил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разграфил е производна форма на разграфя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разграфил — мин. деят. св. прич. м. р.

разграфил е производна форма на разграфя (мин. деят. св. прич. м. р.).