разграничи

Речник на българския език

1. разграничи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разграничи е производна форма на разгранича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разграничи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разграничи е производна форма на разгранича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разграничи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разграничи е производна форма на разгранича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разграничи — повелително наклонение, ед. ч.

разграничи е производна форма на разгранича (повелително наклонение, ед. ч.).