разграничавал си

Речник на българския език

1. разграничавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разграничавал си е производна форма на разграничавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разграничавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разграничавал си е производна форма на разграничавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разграничавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разграничавал си е производна форма на разграничавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).