разградяло

Речник на българския език

1. разградяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разградяло е производна форма на разградя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разградяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разградяло е производна форма на разградя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).