разградил си

Речник на българския език

1. разградил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разградил си е производна форма на разградя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разградил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разградил си е производна форма на разградя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).