разградило

Речник на българския език

1. разградило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разградило е производна форма на разградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разградило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разградило е производна форма на разградя (мин. деят. св. прич. ср. р.).